14.12.2006 г., 12:55

ОБРИЧАМ СЕ НА ТЕБ...

1.3K 0 20
Обричам се на теб...


Родих се с пролетния вятър във ръцете ти,
проплаках с писъка на бурите гръмовни,
от златни нишки слънцето венец оплете ми,
облече ме в невинност - капчици дъждовни.

И с лятото разцъфнах - свежа теменуга,
очите свела срамежливо към пръстта,
но ето - даде ми криле на пеперуда -
да литна волно към високи небеса...

С настъпващата есен - вече помъдряла,
на рамото ти скланям влюбено глава...
прелиствам мисли - пламнала жарава -
два въглена със наште имена...

А зимата, сковала в облаци небето,
не ще отнеме огъня, горящ във нас -
през всичките сезони твое е сърцето -
на теб обричам се... до сетния си час!


08.09.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!Пожелавам ти от все сърце такава любов!
    Съществува-аз я имам вече 24 години!
  • Много ми хареса!
  • Прекрасно е мила и съвършенно, безмълвна ме остави тази сила и категоричност в усещанията.
    Чистота и яснота, кристално изразено.

    Поздрав и усмивка Гери.
  • Много вълнуваш със своите стихове! Бъди много, много щастлива!
  • Дали наистина съществува такава обич- аз лично не вярвам, но щом казваш... Стихът е брилянтен...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...