ОБРИЧАМ СЕ НА ТЕБ...
Обричам се на теб...
Родих се с пролетния вятър във ръцете ти,
проплаках с писъка на бурите гръмовни,
от златни нишки слънцето венец оплете ми,
облече ме в невинност - капчици дъждовни.
И с лятото разцъфнах - свежа теменуга,
очите свела срамежливо към пръстта,
но ето - даде ми криле на пеперуда -
да литна волно към високи небеса...
С настъпващата есен - вече помъдряла,
на рамото ти скланям влюбено глава...
прелиствам мисли - пламнала жарава -
два въглена със наште имена...
А зимата, сковала в облаци небето,
не ще отнеме огъня, горящ във нас -
през всичките сезони твое е сърцето -
на теб обричам се... до сетния си час!
08.09.2006г.
Родих се с пролетния вятър във ръцете ти,
проплаках с писъка на бурите гръмовни,
от златни нишки слънцето венец оплете ми,
облече ме в невинност - капчици дъждовни.
И с лятото разцъфнах - свежа теменуга,
очите свела срамежливо към пръстта,
но ето - даде ми криле на пеперуда -
да литна волно към високи небеса...
С настъпващата есен - вече помъдряла,
на рамото ти скланям влюбено глава...
прелиствам мисли - пламнала жарава -
два въглена със наште имена...
А зимата, сковала в облаци небето,
не ще отнеме огъня, горящ във нас -
през всичките сезони твое е сърцето -
на теб обричам се... до сетния си час!
08.09.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
