Aug 5, 2008, 11:59 AM

Обричане

  Poetry » Love
1.4K 0 16

Обричане

 

Ще ме обичаш ли, когато няма вече път,

когато моят ден във твойта нощ заспива?...

Ще ме обичаш ли, ако се свършва днес светът

или когато няма да съм млада и красива?...

 

Ще ме обичаш ли, когато звездното небе

във пламъците на зората се взривява

или когато свърши земният ми път...

ще ме обичаш ли... Ще ме обичаш ли тогава?...

 

Ще ме обичаш ли със погледа ми мрачен,

когато в мене нощ със сенките се слива,

в деня, във който аз ще съм прозрачна,

докато виждаш как мечтите си отиват?...

 

Обичай ме. Достатъчно е празно във очите ми.

Недей замества липси с обещания.

Обичай ме. Със всички странни настроения,

със всеки мой възход или падение.

 

Обичай ме – със демоните ми, безкрайно гладни,

с отровата, течаща в мойте вени...

И до деня, във който ти безжизнен паднеш,

знай – аз ще те обичам и ще съм до тебе!...

 

 

/ Посветено /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Истинско удоволствие!
  • Въпросите, които са зададени в това стихотворение мисля, че всеки, който го чете, ги разбира по различен начин.
    Това, че ти ги разбираш по-различно от болшинството, е отделен въпрос - всеки има право на мнение, което аз лично уважавам, в това число и твоето. Мисълта ми беше, че не всичко в една връзка (както и в живота като цяло) е перфектно и не всичко е цветя и рози, всички сме хора и си имаме лошите черти. Моят замисъл беше именно този, а това как ти го разбираш...е...това вече си е твоя работа
  • Красив стих, отразяващ противоречията в женската душа и в света на любовта! Хората, които обичат истински приемат партньора си с всички негови качества!Поздрави!
  • Въпросът, Звездомире, е всъщност - Ще ме обичаш ли въпреки всичко, въпреки всичките ми недостатъци и лоши моменти?
    И да, понякога дори когато обичаш няма път, и да, понякога и погледът е мрачен, дори на устните да има усмивка... Просто защото все още живеем в реален, а не измислен свят, в който не всичко е любов, за съжаление!
  • Браво и от мен!
    Ако е истинският, ще те обича такава каквато си и въпреки всичко!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...