5.08.2008 г., 11:59

Обричане

1.4K 0 16

Обричане

 

Ще ме обичаш ли, когато няма вече път,

когато моят ден във твойта нощ заспива?...

Ще ме обичаш ли, ако се свършва днес светът

или когато няма да съм млада и красива?...

 

Ще ме обичаш ли, когато звездното небе

във пламъците на зората се взривява

или когато свърши земният ми път...

ще ме обичаш ли... Ще ме обичаш ли тогава?...

 

Ще ме обичаш ли със погледа ми мрачен,

когато в мене нощ със сенките се слива,

в деня, във който аз ще съм прозрачна,

докато виждаш как мечтите си отиват?...

 

Обичай ме. Достатъчно е празно във очите ми.

Недей замества липси с обещания.

Обичай ме. Със всички странни настроения,

със всеки мой възход или падение.

 

Обичай ме – със демоните ми, безкрайно гладни,

с отровата, течаща в мойте вени...

И до деня, във който ти безжизнен паднеш,

знай – аз ще те обичам и ще съм до тебе!...

 

 

/ Посветено /

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Истинско удоволствие!
  • Въпросите, които са зададени в това стихотворение мисля, че всеки, който го чете, ги разбира по различен начин.
    Това, че ти ги разбираш по-различно от болшинството, е отделен въпрос - всеки има право на мнение, което аз лично уважавам, в това число и твоето. Мисълта ми беше, че не всичко в една връзка (както и в живота като цяло) е перфектно и не всичко е цветя и рози, всички сме хора и си имаме лошите черти. Моят замисъл беше именно този, а това как ти го разбираш...е...това вече си е твоя работа
  • Красив стих, отразяващ противоречията в женската душа и в света на любовта! Хората, които обичат истински приемат партньора си с всички негови качества!Поздрави!
  • Въпросът, Звездомире, е всъщност - Ще ме обичаш ли въпреки всичко, въпреки всичките ми недостатъци и лоши моменти?
    И да, понякога дори когато обичаш няма път, и да, понякога и погледът е мрачен, дори на устните да има усмивка... Просто защото все още живеем в реален, а не измислен свят, в който не всичко е любов, за съжаление!
  • Браво и от мен!
    Ако е истинският, ще те обича такава каквато си и въпреки всичко!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....