Обричане
Ще ме обичаш ли, когато няма вече път,
когато моят ден във твойта нощ заспива?...
Ще ме обичаш ли, ако се свършва днес светът
или когато няма да съм млада и красива?...
Ще ме обичаш ли, когато звездното небе
във пламъците на зората се взривява
или когато свърши земният ми път...
ще ме обичаш ли... Ще ме обичаш ли тогава?...
Ще ме обичаш ли със погледа ми мрачен,
когато в мене нощ със сенките се слива,
в деня, във който аз ще съм прозрачна,
докато виждаш как мечтите си отиват?...
Обичай ме. Достатъчно е празно във очите ми.
Недей замества липси с обещания.
Обичай ме. Със всички странни настроения,
със всеки мой възход или падение.
Обичай ме – със демоните ми, безкрайно гладни,
с отровата, течаща в мойте вени...
И до деня, във който ти безжизнен паднеш,
знай – аз ще те обичам и ще съм до тебе!...
/ Посветено /
© Елмира Митева Всички права запазени
Истинско удоволствие!