Обручение
Дай ми знак, че те има, че носиш тъга
в стара чанта с писма от далече, пощальон
разлютил прахоляка, обгорил се в слънца
и избрал пред дома ми тревата, дето охлюви
малки са минали – тая пътечка докрай извърви,
за да видиш дивите кестени ключове. Спри.
Не отваряй. Не тропай. Сега ще мълчим.
Бяла котка се нежи. С опашка антена ни връзва.
Нямам нищо против – троен (сакрален) съюз.
Музика чуваме – не е Хоризонт, телевизор
не говори наперено-глупаво. Нашата арфа ...