Стисни зъби, мълчи -
без ефект са преструвките -
отдалеч си личи
как ме стягат обувките.
Тънки токчета (модно),
много твърди каишки -
и животът подобно,
често прави ми пришки.
А е скъп и луксозен -
реномирана марка,
но защо точно този,
щом не ми е по мярка?
Всяка дама отбрана
е с пантофки кристални -
аз зашляпвам, безсрамна,
право в локвите кални.
През дъжда, той ме иска.
Без задръжки сме, босите.
Вижте как "не ми стиска"
... и спестете въпросите...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
