Объркани, но истински
Объркани, но истински,
невъзможни и отхвърлени,
стопяват се във тъмнината
горчивите ни предрасъдаци.
Невиждащи и неразбиращи
прекрачваме следата
на собствената си недодяланост.
Вървим по стъпки не от нас утъпкани
и вярваме в прегрътките на другите,
изтръпнали.
От слепота и себевлюбеност
си правим замъци от пясък.
И не разбираме защо сме се излъгали,
та тях със трескав поглед
сами сме си изграждали.
И от мисли натежала,
раницата на живота
пренареждана до втръсване.
Усмивката си търсим,
но не намираме.
И прегърбени ли тъй ще продължим
да се самозалъгваме?
И с тоз въпрос,
през всички свои прегрешения пътуваме.
Вървим в посоки все от нас избирани.
Грешни, но пък влюбени ще се изправим.
И отново вярващи ще продължим с надежда
да намерим себе си, но ИСТИНСКИ!
© Таня Кирилова All rights reserved.
