Объркани, но истински
Объркани, но истински,
невъзможни и отхвърлени,
стопяват се във тъмнината
горчивите ни предрасъдаци.
Невиждащи и неразбиращи
прекрачваме следата
на собствената си недодяланост.
Вървим по стъпки не от нас утъпкани
и вярваме в прегрътките на другите,
изтръпнали.
От слепота и себевлюбеност
си правим замъци от пясък.
И не разбираме защо сме се излъгали,
та тях със трескав поглед
сами сме си изграждали.
И от мисли натежала,
раницата на живота
пренареждана до втръсване.
Усмивката си търсим,
но не намираме.
И прегърбени ли тъй ще продължим
да се самозалъгваме?
И с тоз въпрос,
през всички свои прегрешения пътуваме.
Вървим в посоки все от нас избирани.
Грешни, но пък влюбени ще се изправим.
И отново вярващи ще продължим с надежда
да намерим себе си, но ИСТИНСКИ!
© Таня Кирилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесен е стиха ти, Таня!!!
Поздравления!!! -
И отново вярващи ще продължим с надежда
да намерим себе си, но ИСТИНСКИ!
Да сме истински пред прага на обичта !!!
Много е хубаво !!!
-
Благодаря!Нека се намираме винаги истински!
-
...объркани , но истински...
важното е да се изправиш,
да намериш себе си...и винаги обичащи.
много хубаво стихотворение!
с обич за теб, Таня.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да намерим себе си, но ИСТИНСКИ!
Никога не трябва да губим Себе си! Хубав стих!