Обърна ми гръб
Обърна ми гръб
Обърна ми гръб, когато за тебе
по цели нощи не спях.
Обърна ми гръб, когато за тебе
в огъня на любовта горях.
Обърна ми гръб, когато поисках
твоята нощ да превърна в ден.
Обърна ми гръб, когато поисках
искрица любов да дадеш и на мен.
Ти се присмя на моята глупост,
наивница виждаше в мен.
По-силна беше твоята гордост,
а сърцето ти - камък студен.
Така се разминаха нашите друми.
В мълчание сведохме с тебе глави.
Излишни бяха всякакви думи,
затова и до днес сме сами.
© АнеблА All rights reserved.
Поздравления и от мен, хубав стих.
