Jul 12, 2019, 4:50 PM

Оцеляване

  Poetry
749 12 5

Дали се бих смалил като прашинка в дните -
да бъда точка в центъра на колелетата...?
Така навярно щях да оцелея
(но нямаше да имам своя сянка)


в затвор от спици - със присъда вечност...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дали си струва оцеляването като неподвижна прашинка в затвор с присъда вечност! Поздравления, хареса ми това прозрение!
  • Осъзнато състояние на духа!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • Този стих е израз и отстояване-на бунт срещу тълпите!
    Срещу покваряването и соченето с пръст, над доминантата тълпа!
    Срещу нечистивите думи и отпор срещу ласкателства лицемерни!
    Не случайно е прашинка в колело, част от многото , но и от малкото!
    Колелото е всеобхватна роля и навигация-израз на съзнанието и напред
    към непознатото!
    Сянката е другото ни Аз, фрагмент във времето и отпечатък на оста на задвижващата ни сила!
    А спиците са конструкцията, която обгръща моментните състояния и човешката облицовка!
    Поздрави!
  • Колелото на живота ни завърта, в различни посоки, окраски, сезони, цикли, настроения!
    И прашинката е една от тях!
    Но свободата е по-ценен избор, свобода на духа, на душата, на тялото, на Аза, на емоциите, на живота-без затвор от спици, без задръжки, без присъди!
    Присъдата е една и тя е свободната воля и разум, делящ ни от примката на животните!
    Оцеляването е алтернатива, на духовното израстване!
    Браво Младене!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....