12.07.2019 г., 16:50 ч.

Оцеляване 

  Поезия
577 12 6

Дали се бих смалил като прашинка в дните -
да бъда точка в центъра на колелетата...?
Така навярно щях да оцелея
(но нямаше да имам своя сянка)


в затвор от спици - със присъда вечност...!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дали си струва оцеляването като неподвижна прашинка в затвор с присъда вечност! Поздравления, хареса ми това прозрение!
  • Осъзнато състояние на духа!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • Този стих е израз и отстояване-на бунт срещу тълпите!
    Срещу покваряването и соченето с пръст, над доминантата тълпа!
    Срещу нечистивите думи и отпор срещу ласкателства лицемерни!
    Не случайно е прашинка в колело, част от многото , но и от малкото!
    Колелото е всеобхватна роля и навигация-израз на съзнанието и напред
    към непознатото!
    Сянката е другото ни Аз, фрагмент във времето и отпечатък на оста на задвижващата ни сила!
    А спиците са конструкцията, която обгръща моментните състояния и човешката облицовка!
    Поздрави!
  • А аз си мислех, че колелото на историята нямало точка в центъра. Доста живот пада там... Поздрави, Младене - с всичката смесица на моите шантави емоции!
  • Колелото на живота ни завърта, в различни посоки, окраски, сезони, цикли, настроения!
    И прашинката е една от тях!
    Но свободата е по-ценен избор, свобода на духа, на душата, на тялото, на Аза, на емоциите, на живота-без затвор от спици, без задръжки, без присъди!
    Присъдата е една и тя е свободната воля и разум, делящ ни от примката на животните!
    Оцеляването е алтернатива, на духовното израстване!
    Браво Младене!
Предложения
: ??:??