12.07.2019 г., 16:50

Оцеляване

750 12 5

Дали се бих смалил като прашинка в дните -
да бъда точка в центъра на колелетата...?
Така навярно щях да оцелея
(но нямаше да имам своя сянка)


в затвор от спици - със присъда вечност...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали си струва оцеляването като неподвижна прашинка в затвор с присъда вечност! Поздравления, хареса ми това прозрение!
  • Осъзнато състояние на духа!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • Този стих е израз и отстояване-на бунт срещу тълпите!
    Срещу покваряването и соченето с пръст, над доминантата тълпа!
    Срещу нечистивите думи и отпор срещу ласкателства лицемерни!
    Не случайно е прашинка в колело, част от многото , но и от малкото!
    Колелото е всеобхватна роля и навигация-израз на съзнанието и напред
    към непознатото!
    Сянката е другото ни Аз, фрагмент във времето и отпечатък на оста на задвижващата ни сила!
    А спиците са конструкцията, която обгръща моментните състояния и човешката облицовка!
    Поздрави!
  • Колелото на живота ни завърта, в различни посоки, окраски, сезони, цикли, настроения!
    И прашинката е една от тях!
    Но свободата е по-ценен избор, свобода на духа, на душата, на тялото, на Аза, на емоциите, на живота-без затвор от спици, без задръжки, без присъди!
    Присъдата е една и тя е свободната воля и разум, делящ ни от примката на животните!
    Оцеляването е алтернатива, на духовното израстване!
    Браво Младене!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...