12 июл. 2019 г., 16:50

Оцеляване

751 12 5

Дали се бих смалил като прашинка в дните -
да бъда точка в центъра на колелетата...?
Така навярно щях да оцелея
(но нямаше да имам своя сянка)


в затвор от спици - със присъда вечност...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали си струва оцеляването като неподвижна прашинка в затвор с присъда вечност! Поздравления, хареса ми това прозрение!
  • Осъзнато състояние на духа!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • Този стих е израз и отстояване-на бунт срещу тълпите!
    Срещу покваряването и соченето с пръст, над доминантата тълпа!
    Срещу нечистивите думи и отпор срещу ласкателства лицемерни!
    Не случайно е прашинка в колело, част от многото , но и от малкото!
    Колелото е всеобхватна роля и навигация-израз на съзнанието и напред
    към непознатото!
    Сянката е другото ни Аз, фрагмент във времето и отпечатък на оста на задвижващата ни сила!
    А спиците са конструкцията, която обгръща моментните състояния и човешката облицовка!
    Поздрави!
  • Колелото на живота ни завърта, в различни посоки, окраски, сезони, цикли, настроения!
    И прашинката е една от тях!
    Но свободата е по-ценен избор, свобода на духа, на душата, на тялото, на Аза, на емоциите, на живота-без затвор от спици, без задръжки, без присъди!
    Присъдата е една и тя е свободната воля и разум, делящ ни от примката на животните!
    Оцеляването е алтернатива, на духовното израстване!
    Браво Младене!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...