Apr 30, 2014, 2:42 PM

Оцеляване

  Poetry » Other
619 0 7

Изкуство е да живеем 

сред простаци. Така се учим

какво да не правим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хм... замисляш, Златна...
    Да, оцеляването е в това - да знаем какво не трябва да правим...
    Какво трябва да правим всички знаем, но ако правим и това, което не трябва - няма оцеляване.
    Колко си права само!!!
    Споделям изцяло!!!
  • Всичко е въпрос на личен избор,rozza (Радка Миндова). Едни се "опростачват", а други се усъвършенстват и с времето придобиват изящество. Сентенцията ми е написана за втория тип хора - за тези, които вървят по пътя към съвършенството.

    Хубав ден.
  • учим се, пък после се опростачваме и ние ...
  • Хубава сентенция! Поздравление, Латинка!

    Истината е, че щом сме сред простаци и без самите ние да полагаме усилия да овладеем това изкуство, те /простаците/ ни научават на него /рано или късно/. Както казва Лао Дзъ: "Пътят сам пази себе си!"

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Благодаря за коментарите и за различното мнение. Трябва да има разнообразни становища, за да се получи интересна дискусия.

    Alli11,кой кого мисли за простак, това е персонален проблем. В езиковедската терминология, а така също и в тълковния речник на съвременния български книжовен език е точно дефинирано значението на тази дума. Простащината, както и простакът, имат свой почерк.

    простак - прост, груб, недодялан човек /от Български тълковен речник, Издателство на БАН, 1993,София/

    Хубав ден на всички!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...