Оцеляване
Слънчогледите погледнаха слънцето
Гео Милев
Птици куршуми заляха земята,
сякаш оряха с крилата,
морето погълна небето,
хоризонтът размазан стопи се,
оловните облаци се снишиха,
светлината в себе си скриха,
вятър дървета и храсти преви,
цветята се свиха в листа и треви!
Миг – и светът лика си смени;
адът убийствено заваля,
с ледени камъни загърмя, затрещя,
от небето потече зловеща река,
в конвулсии сводът засвятка...
Земята е смъртна площадка...
Слънчоглед изправи снага –
през броня от облаци слънце видя,
пропука се бронята... не издържа;
слънцето слънчогледът намери –
адът изчезна за миг – сякаш химера!
Любовта оживя! Светът
и този път оцеля!
© П Антонова All rights reserved.
