Оцеляване по ръба на бръснача
Има дни, в които тишината истерично крещи,
а небето е нямо и празно, без птици,
няма полет, няма смях на мечти,
и дъжд кален в сърцето гробно вали.
Има нощи, в които си жив и не си,
спомени-скитници взривяват с взлом съня ти,
злобно в плътта ти забиват отровни стрели,
от раните до кокал черно безверие кърви.
Има дни, в които адът щедро отключва вратата
и с любезно лицемерие ти прави ехиден поклон:
“Заповядай, ела - казва ти - аз съм свободата
и безплатно е всичко в моя идеален дом!"
Има нощи, в които стъпваш по ръба на бръснача,
а острието му зловещо те гледа с жадни очи,
с нетърпение чака да се подхлъзнеш в мрака,
и да разфасова хищно, безмилостно душата ти.
В такива дни и нощи е лесно да сгрешиш,
да повярваш, че мираж е щастието земно,
но ти вдигни очи, огледай се около теб и виж,
някъде там скрито е твоето слънце нетленно.
Светлината му ласкаво в очите ти щом запее,
нова мечта в сърцето изстрадало ще се роди,
нов ден в ново небе усмихнато ще изгрее,
бяло щастие гнездо ще свие в дланите ти.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
