Беше тайна, беше скрита.
Отречена, оставена сама.
Веднъж ли я раняваха лъжите
и боледува от тъга?
Беше подиграна, беше бита...
Ревнувана, разпъвана, пияна.
Веднъж ли я задавяха сълзите
и бе неизлечима рана?
Сега е разделена безучастно,
заключена със хиляди забрани,
но вместо да отслабне, да угасне
е все по-силна любовта ни!
© Лили Николова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
