Знам колко ти е трудно... Не мисли.
И как ме криеш в тайници от всички.
Дори без звук те чувам да крещиш -
обичам те. Повярвай, теб обичам.
Боли ме, че пристъпваш все по жар...
И ме опазваш.
И със теб сме цели...
Но ти си мъж, аз - крехкост и жена.
Деня очаквам, в който ще си с мене.
И стиховете ще са пак до нас.
Отвън ще лъха на цъфтеж и зрялост.
Надявам се и с пръстчета броя ...