Очакване
ОЧАКВАНЕ
От дългото очакване - изморена,
от жаждата за теб - отмаляла
по теб от сънища - озарена,
към света гледам с апатия бяла.
А дните залитат, пияни се спъват,
безкрайно времето се прозявa,
лениво и бавно часовете потъват,
не радост, а мъка любовта ми дава,
в очакването времето да отплава.
По-скоро да сложа глава на твоето рамо
и сладко в прегръдката ти да се оставя.
Това стига ми само...
На живота назад вратата да блъсна ,
да се усмихна - както си зная аз само.
"Дали ще бъда изрядна любима?"
- Не ми се мисли... искам с теб да откъсна
последния есенен плод преди зима...
Важно е само до мене, теб да те има,
в живота забързано-бавен, но кратък.
От дълго бленуване за теб, зажадняла,
с теб да бъда и тук и там и нататък...
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
