25.11.2010 г., 19:11

Очакване

729 0 3

             ОЧАКВАНЕ

От дългото очакване - изморена,
от жаждата за теб - отмаляла 
по теб от сънища - озарена,   
към света гледам с апатия бяла.

А  дните  залитат, пияни се спъват,
безкрайно  времето се прозявa,
лениво  и бавно часовете потъват,
не радост, а мъка любовта ми дава,  

в очакването  времето да отплава.
По-скоро да сложа глава на твоето рамо
и сладко  в прегръдката ти да се оставя.
Това  стига   ми   само...

На живота назад вратата да блъсна ,
да  се усмихна - както си  зная  аз само.   
"Дали ще бъда изрядна  любима?" 
- Не ми се мисли... искам с теб да откъсна
последния есенен плод преди зима...
 

Важно е само  до мене, теб да те има,
в  живота  забързано-бавен, но кратък.  
От дълго бленуване за теб, зажадняла,
с  теб  да бъда и тук и там и нататък... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...На живота назад вратата да блъсна ,
    да се усмихна - както си зная аз само.
    "Дали ще бъда изрядна любима?"
    - Не ми се мисли... искам с теб да откъсна
    последния есенен плод преди зима...


    Страхотно е!!!

    Повече не би могло да се коментира!

  • Благодаря,Ангел!
    Радвам се,че харесваш стиховете ми.
    Сърдечни поздрави от мен!
  • Хубав стих, Лидия!
    Искрен и чист копнеж!
    Привет!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...