Очакване
и всеки ден се будя с нея.
Ставам, гледам към небето
без да зная за какво копнея.
Вървя по пътища неравни,
без дума аз да промълвя.
Тайни, които не издавам
опитвам се да успокоя.
Така гори душата ми отдавна...
векове или минути все едно,
свободни ибисите не прелитат
и езерото не блести само.
Както то очаква слънце
така и птиците жадуват топлина,
която нежно да събуди
заспалата отдавна Светлина.
© Роксана Медичи All rights reserved.

иначе Светлината се загуби сама в себе си ...но се надявам да се намери