Очи
Знаеш ли?
Понякога пиша
за любов, за сълзи и за смях.
Ала отиде си моята муза
и тетрадките потънаха в прах.
Знаеш ли?
Често мечтая
да имам камина, килим.
Да поседна,
да порисувам, но без четка и без бои...
В главата ми мисли се гонят,
пред мен се картини менят...
Ето виж!
Там пътечка се спуска;
някак самотна и някак си глуха,
криволичи през поляни, гори.
И няма човек, и няма утеха...
Ала чуй!
Поток ромоли;
весел, нехаен, щастливо бълбука,
ала тъй самотно е в тия гори...
Два пътя - някак близо и някак далеко,
два живота се сбират, ала сякаш делят.
Две съдби през бездни се търсят,
а душите им в огън горят!...
Знаеш ли?
Понякога пиша,
ала огънят веч не пламти
и свещта все по-бледо, по-бледо гори...
Този край тъй добре го познавам...
той блести и в твойте очи...
Знаеш ли?
Често мечтая
в пепелта да се раждат искри!...
© Кристиана All rights reserved.
