Измисляни за хората са приказките,
измисляни са притчи за герои,
а истината кой ще каже -
за всичките сълзи отронени.
Годините се скриват в своя присмех
и в думи от нелепост и бездомност
завързват ни ръцете и усмивките.
Очите ги издават - с буен огън.
Макар да сме обикновени, слаби,
на залеза зора отново връщаме.
С душа - корава от печали -
за теб, Любов, света си преобръщаме.
© Мариола Томова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
