Очи мои! (Липсваш ми)
Липсваш ми.
Още преди да съм усетил
аромата ти.
Още нецелуната.
Недокосната.
Само те нося в душата си.
А сърцето ми -
като на просяк..
Очакващо.
Топъл дом и парче хляб.
И надежда за обич.
Липсваш ми.
Гласа, който отеква
в ушите ми, като
флейтата от Болерото
на Равел.
А после се губи от
притеснение и свян.
Липсва ми смехът ти.
Ония тонове на радост,
след които сякаш си песен.
Липсва ми да те обичам,
когато болиш.
Когато плача навътре.
Обичам безсънието си,
защото е заради теб.
Обичам мрака си,
когато дните ми са облачни.
Обичам поройния дъжд.
Ветровете. Всяка стихия.
Напомнят ми за теб.
Буря с нежно име си.
И зимно слънце.
Моя Луна си.
Липсват ми устните ти,
които не съм вкусвал.
Медът от тялото ти,
който не съм опитал.
А колко обичам душата ти!
С нея се любя ден и нощ.
Всеки път искам още и още.
Липсват ми оргазмите ти.
Тези, в които си дива
котка, чакала своя улов.
Знам, че си такава.
Имам усещане за Жена.
За теб.
Въобще... Липсваш ми.
Обичам тъжните ти очи.
Така те наричам "Очи мои"
Моя мъка си.
Моя надежда.
Моята болка.
Моята Любов...
Поливам те със сълзи.
Горчиш.
Кафява захар си.
Арабско кафе.
Вечерното ми питие.
Водата, която пия
нощем от жаждата на
пресъхналите ми устни,
търсещи всяка твоя влага.
Липсваш ми толкова,
че когато ще си до мен
пак ще ми липсваш.
Заради твоята необятност.
И още по милион те обичам!
И ти се отдавам.
Принадлежа ти.
И те обожавам!..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
02.06.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Добре, че имам дренаж!
