Очите ѝ
Таймаут...
... и Вие да си починете от мен...
Успех на всички - и благосклонни музи!
Очите ѝ, очите ѝ... Поете,
душата ти спечелиха - нали,
огряха като слънце, ала ето,
сега са двете падащи звезди,
които те осъдиха на вечност,
във клопката на хилави вини
и може би защото е безмерно,
Незнанието - Ти ще устоиш...
И сигурно е верен - постулатът,
че Господ е измислил Любовта,
щом сети топлотата си, човекът,
да бъде шанс за другите... Света,
че няма го, сърцето ти, дордето,
ти стъпваш насред гъстата тъма,
ще бъде тук, познае ли Момчето,
от думи в стих, извайващо мечта!
Но гледай във очите ѝ - Поете,
те всъщност са открехната врата,
щом пламъчето, старото засвети,
тогава пак, повярвай – ще е Тя...
© Ангел Колев All rights reserved.
