Очите ми.../преработено/
Очите ми,
прозорци заковани.
От нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци
в зениците допускат,
любуват се на цветове
от млечни светлини.
Багрите са много чувствени!
Дали защото са последни?
Бих могла
с ръка от упор
да сложа край
и новото начало...
Но времето
и вложеното в него
не ми принадлежи,
дори зад тези четири стени
от измислени закони.
Очите,
дори през огнени пролуки,
пак търсят извори
дълбоки, чисти!
И онзи рай,
във който диша свободата...
А се препъва
в себе си
душата...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
