Aug 8, 2008, 10:38 AM

Очите ми.../преработено/ 

  Poetry » White poetry
610 0 16

Очите ми, 
прозорци заковани.
От нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци
в зениците допускат, 
любуват се на цветове 
от млечни светлини.
Багрите са много чувствени!
Дали защото са последни?
Бих могла 
с ръка от упор
да сложа край 
и новото начало...
Но времето 
и вложеното в него
не ми принадлежи, 
дори зад тези четири стени 
от измислени закони.
Очите, 
дори през огнени пролуки,
пак търсят извори 
дълбоки, чисти!
И онзи рай, 
във който диша свободата...
А се препъва
в себе си
душата...




© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??