Очите на Господ
Откъде се бе взел –
веселяк и добряга,
да скитори без цел,
белобрад и с тояга.
В малък китен квартал,
дето вятърът шета
(непослушен вандал)
с шумна банда хлапета.
И вървяха мълви...
За децата – вълшебник.
За жените – дервиш,
по света пътешестващ.
След бачкаторски ден,
до мъжете от блока,
крайно бе възмутен
от цената на тока.
И на всеки – другар,
с доверчива усмивка .
Ще играе на зар
с пет-шест местни бъбривци.
В огледалния свят
на очите му благи,
ще намериш и брат,
и свободен бродяга.
А в съседен градец,
на атласа излишен,
за опасен беглец
ще откриеш афиши:
„Че е луд не личи,
но тояжка си носи.
Има сини очи
и се мисли за Господ."
© Миглена Миткова All rights reserved.
