Очите на Господ
Откъде се бе взел –
веселяк и добряга,
да скитори без цел,
белобрад и с тояга.
В малък китен квартал,
дето вятърът шета
(непослушен вандал)
с шумна банда хлапета.
И вървяха мълви...
За децата – вълшебник.
За жените – дервиш,
по света пътешестващ.
След бачкаторски ден,
до мъжете от блока,
крайно бе възмутен
от цената на тока.
И на всеки – другар,
с доверчива усмивка .
Ще играе на зар
с пет-шест местни бъбривци.
В огледалния свят
на очите му благи,
ще намериш и брат,
и свободен бродяга.
А в съседен градец,
на атласа излишен,
за опасен беглец
ще откриеш афиши:
„Че е луд не личи,
но тояжка си носи.
Има сини очи
и се мисли за Господ."
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Имаш добро и отзивчиво сърце, виждаш това, което често за други е незримо, но с духовните очи, то за теб е обозримо! Поздравления за стиха!
-
А ти, Меги с око и сърце си - да видиш всичко, което те заобикаля и неповторимо да го опишеш! Адмирации!
-
Благодаря ви, момичета!
-
Имаш очи, сърце и талант за всичко, Меги!👍🥰 Поздравления!🌹
-
Разкош!
-
Благодаря ти, Таня!
-
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
