Jul 17, 2007, 11:06 PM

Очите на ЛЯТОТО 

  Poetry
652 0 3

Обгърни ме с ръцете си -
клонче от ябълка, измръзнало в зимите!
Целуни ствола,
разклоненията към тебе протегнати!
Ухая на слънце
и  падам смалена, прилепнала в щастие!
Как  е трудно за дишане...
без думи, спасена, приютена във  шепи!
За първи път заедно,
а може би никога повече!
Джаз от нощта сплита ръцете ми
и извайва телата със музика!
Вик на авлига  разваля магията...
зад прозореца синя метличина  изсветлява!
Още  е сънно, но като в приказка
ще попия спомена в очите на Лятото!!!
.............................................................................
За да ме има отново след време!!!



© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??