17 июл. 2007 г., 23:06

Очите на ЛЯТОТО

801 0 3

Обгърни ме с ръцете си -
клонче от ябълка, измръзнало в зимите!
Целуни ствола,
разклоненията към тебе протегнати!
Ухая на слънце
и  падам смалена, прилепнала в щастие!
Как  е трудно за дишане...
без думи, спасена, приютена във  шепи!
За първи път заедно,
а може би никога повече!
Джаз от нощта сплита ръцете ми
и извайва телата със музика!
Вик на авлига  разваля магията...
зад прозореца синя метличина  изсветлява!
Още  е сънно, но като в приказка
ще попия спомена в очите на Лятото!!!
.............................................................................
За да ме има отново след време!!!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...