17 июл. 2007 г., 23:06

Очите на ЛЯТОТО

808 0 3

Обгърни ме с ръцете си -
клонче от ябълка, измръзнало в зимите!
Целуни ствола,
разклоненията към тебе протегнати!
Ухая на слънце
и  падам смалена, прилепнала в щастие!
Как  е трудно за дишане...
без думи, спасена, приютена във  шепи!
За първи път заедно,
а може би никога повече!
Джаз от нощта сплита ръцете ми
и извайва телата със музика!
Вик на авлига  разваля магията...
зад прозореца синя метличина  изсветлява!
Още  е сънно, но като в приказка
ще попия спомена в очите на Лятото!!!
.............................................................................
За да ме има отново след време!!!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...