Очите на ЛЯТОТО
Обгърни ме с ръцете си -
клонче от ябълка, измръзнало в зимите!
Целуни ствола,
разклоненията към тебе протегнати!
Ухая на слънце
и падам смалена, прилепнала в щастие!
Как е трудно за дишане...
без думи, спасена, приютена във шепи!
За първи път заедно,
а може би никога повече!
Джаз от нощта сплита ръцете ми
и извайва телата със музика!
Вик на авлига разваля магията...
зад прозореца синя метличина изсветлява!
Още е сънно, но като в приказка
ще попия спомена в очите на Лятото!!!
.............................................................................
За да ме има отново след време!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
