Очите на лъжата
Очите на лъжата тъмносиви,
по детски сякаш искрено блестят,
изглеждат натъжени и красиви,
наивните им вярват всеки път.
Тя в злато и коприна се облича
и няма на челото черен знак,
на истината толкова прилича,
да я познаеш просто няма как.
Понякога е гола, тръпна, млада,
глупаците, за нощ ще утеши,
лъстива плът - съмнителна награда.
осъмват кухи - с купени души.
Понякога старица е. И крета,
подслажда горестта - да не горчи.
Единствен луд - подал ръка - поета,
на истина - с избодени очи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря! Защото лъжата я измамила, Хвъркатичко - накарала я да се изкъпят в един кладенец и й откраднала дрехите. Сега лъжата скита по света, преоблечена, като истина, а истината се крие, защото хората извръщат очи от голотата й.
