Очите никога не лъжат
Открий звездите в моите очи!
Когато плачат - колко са красиви!
Ела и погледни ги! Не личи...
а в тях душата иска да сме живи.
И живи сме. От корен та до връх.
А бурените плевят два бодила...
Скалата... уж останала без дъх,
удържа още с прометейска сила.
Сега седни. Седни де, във пръстта.
При вечното. До камъка, където
лежи в очите бяла съвестта,
изгризала на болката сърцето.
Открий ги, тези две звезди.... Мълчи!
Не лъжат и не падат... И моли се,
да не потънеш в техните очи...
Не се страхувай! В себе си, смили се.
Поискай!... Милостта му преживей
от болестта до пълно изцеление...
Обичай, болката си надживей,
тогава няма шанс за изкупление...
Очите, казват, не търпят лъжи...
За миг ги затвори. И се огледай.
От звездопад в душата ли тежи
или от небесата?... Спри!... Погледай!...
Открих звездите! В твоите очи.
Земята спи. Небето – огледало.
До мен си ти, а колко ще мълчи
начупеното с тайни наше цяло?
© Красимира Чакърова All rights reserved.
