Открий звездите в моите очи!
Когато плачат - колко са красиви!
Ела и погледни ги! Не личи...
а в тях душата иска да сме живи.
И живи сме. От корен та до връх.
А бурените плевят два бодила...
Скалата... уж останала без дъх,
удържа още с прометейска сила.
Сега седни. Седни де, във пръстта.
При вечното. До камъка, където
лежи в очите бяла съвестта,
изгризала на болката сърцето. ...