Очите яхнаха крилата
Очите яхнаха крилата.
Отново започва отчуждението и изпитването на волята. Чудя се, кога ли ще приключи това лутане, през визуализиране на бъдещи възможности и вероятности. Колкото и много, те все по-малко ме разсейват. Все по-малко ме разсейват и хлебарките, с които делим всичко в стаята. Ами "знанията" на типовата сграда? Те биха ме отклонили от черногледството, но отдавна изградих стена между нас, която сега не мога да разруша. Остана Тя... но се чудя. Толкова сме близки, а не си вярваме напълно. Аз не вярвам напълно в нея и тя в мен, но се трудим така целеустремено към успеха. Сега вече се чувствам сам, но все по-малко раздвоен. Ще уловя еднопосочния билет, който лети над разума ми от известно време. Само трябва да спестя средства за мрежа, с която да го уловя. Хаотичен и бърз е! Неочаквани развои на желанията в мен, започват да окупират девствените ми мечти. Така се е случило и на много други, които са минали от тук и не пропуснаха да ми го набият в главата. Благодаря ви! Може би успяхте да ме убиете и качите на поточната линия в обществото, от която бягам!© Георги Михайлов All rights reserved.
