bogibo (Георги Михайлов)

Коридор 🇧🇬

Студен азотно-ментов чай
и ситно влакнест стар тютюн,
акомпанират в дълъг, на средна
възраст коридор,
с любим кънтеж, а не просто с шум. ...

bogibo

Poetry » Philosophical

2017-01-15T19:09:51+02:00 945 1

Защо? 🇧🇬

Защо?
Наказание за злодеяние ли търпя?
Нямам друг отговор в дълбокия архив.
Ако обичате, кафе с мляко и емоционален срив, моля!
Защо? ...

bogibo

Poetry » Love

2014-10-24T23:07:13+03:00 751 2

Замълчи завинаги 🇧🇬

"Дразниш ме. Замълчи завинаги"
Защо?
По-добре, защо не си кажем истината?
Защо да замълча?
"Защото ме обиждаш без причина. Аз не виждам причина" ...

bogibo

Prose » Others

2014-10-23T18:08:11+03:00 1K 3

Ген 🇧🇬

Капе по брадата в локвата от гняв,
превръщайки смеха в мъртвосива сплав.
Стъклени стени попиващи мечти,
желаят сушата във хиляди усти.
Релефни вени като планини ...

bogibo

Poetry » Philosophical

2014-10-22T13:22:36+03:00 775

Сянката ти 🇧🇬

Не движа гънки без капчица гориво
и гледам хората през рибешки очи,
но едно от тях е станало лениво,
застинало над спомена от сянката ти.
В бутилка те затворих с тапа, предпазливо ...

bogibo

Poetry » Love

2014-10-19T12:47:30+03:00 781 1

* * * 🇧🇬

"Защо си още тук",
казват ми.
"Всички са на море."
А тук е толкова поучително.
Почти без живот, ...

bogibo

Poetry

2014-08-17T19:01:21+03:00 704 1

Море, в което не тъгувам 🇧🇬

Гмуркам се в море,
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов, ...

bogibo

Poetry » Philosophical

2014-05-17T21:37:42+03:00 1K 6

Носталгия 🇧🇬

Животът ми вирее в пясъчен часовник.
Затворник, блъскащ по отблъскващо стъкло.
Объркал времето си конник,
залепнал здраво за старинното седло.
Оградите не мога да прескачам. ...

bogibo

Poetry » Philosophical

2014-05-14T07:52:57+03:00 1.1K 6

Клонинг 🇧🇬

Ти и тя сте то!
То е размножаващо се мекотело.
Вие сте различни,
като две капки вода,
които не могат да отмият ...

bogibo

Poetry » Philosophical

2014-05-13T21:57:11+03:00 644 2

Добре дошла, отново 🇧🇬

Дълго бягах през гората, с отворени обятия.
Оставях тръните да раздират плътта.
Дланите ми спряха да усещат болката,
която предпочитах пред тази, раздираща душата ми.
Сега раните по тялото са заздравели. ...

bogibo

Poetry » Love

2014-05-04T12:28:17+03:00 1.2K 5

Очите яхнаха крилата 🇧🇬

Очите яхнаха крилата.
Отново започва отчуждението и изпитването на волята.
Чудя се, кога ли ще приключи това лутане,
през визуализиране на бъдещи възможности и вероятности.
Колкото и много, ...

bogibo

Poetry » Other

2014-05-02T23:21:12+03:00 751 6

Арогантното му Аз 🇧🇬

Арогантното му Аз го качи на скапания автобус, така както го свали и от полета. Шест и половина часовият му дом е тесен, но ще я намести до себе си. Тя го прави завършен клоун и той не може да рискува да я хвърли между бурканите, лекциите и чувствата, които пътниците са изоставили в багажното отделе ...

bogibo

Prose » Others

2014-05-01T19:40:39+03:00 1.3K 4

Студентско общежитие 🇧🇬

СТУДЕНТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
Усещаш я, нали?
Ах, колко бързо построи квартал
в белодробните ти алвеоли.
Строител на щастливия живот, нали? ...

bogibo

Poetry » Other

2014-04-29T23:16:09+03:00 1.1K 6

Нощта на изкуствата 🇧🇬

Давай! Силнооо! ВИКАЙ!
Облей търпението ми с чалга!
Убий музиката с нея!
Накарай ме да се съобразявам, както винаги го правя!
Знаеш, че го мога, нали? ...

bogibo

Poetry » Other

2014-04-27T12:41:04+03:00 786 11

Запознанство 🇧🇬

"Харесваш Джон Ленън?" Няма как да я подмина тази дама.
Златна с небесен ирис. Вода в пустиня за напуканото ми тяло.
Може да учи в полицейска академия или да е спортен журналист,
да пише детски книги или да продава сладолед.
Шепне, трака с вилицата по чинията, реже картон, ругае, но аз пак заспивам, ...

bogibo

Poetry » Love

2014-04-26T20:39:07+03:00 746 7