Ода на лудостта
Виждала съм завистта
под формата на жълт балон
в ръцете на момиче.
С неистови усилия, неумолимо
тя го спука.
И гръмна нейната душа.
Виждала съм и омразата - като стрела
през уцелена птица.
И страха - като кожа,
попиваща безпочвена почва,
в тъмнина, като в гроб.
Като смърт.
Като грях,
като стрелки без часовник,
като бряг,
като удар в сърцето ти,
вместо теб,
вместо мен,
вместо нас,
като прах от лицето на огън...
аз съм тук -
аз съм твоят безлик господар,
аз съм тежка корона,
аз съм свята икона и крах...
точно преди свободата...
И спомен.
Аз съм ярката жертва от минал живот -
на бездушна забравена жрица.
И в предишния свят, не забравяй, любими...
ти беше стрелец, а аз - птица...
© Ивона Иванова All rights reserved.
