May 2, 2017, 12:38 AM

Ода за живота

914 10 32

                     Благодаря ти, слънце...

                                 Сократ

 

Благодаря ти, мой учителю-живот,

че ме научи да обичам:

изгрева на идващия ден,

песента, събудила простора,

словото окрилило душата,

дъха житен на земята,

упойващия цветен аромат,

залеза потъващ в хоризонта,

звездите и луната мълчалива,

смеха на ручейче игриво,

магията на любовта,

възторга в детските очи,

хората със съвест чиста,

труда на техните ръце,

духа на родното огнище,

спомена за бащината къща,

грижата на майчината ласка,

радостта на свободата,

миналото на народа,

настоящето тревожно в нас,

бъдещата неизвестност–

загадка на Великата природа!

Благодаря ти, мой учителю-живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги осъзнаваме колко благодарност дължим на живота в момент на изпитания...
    С малко закъснение, благодаря за коментара и пожеланията,Катя!😘
  • И аз ти благодаря, Стойчо - за прекрасния стих!
    С най - добри пожелания за нови творчески успехи!
  • Благодаря,Катя!😍
  • Хареса ми!Поздравления!
  • Благодаря,Люси!😍

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...