Karaman (Сириус Надежда)
135 2168
Jul 31, 2009, 1:53 PM

Ода за любовта 

  Poetry » Phylosophy
670 0 14

Сърце човешко, сърце, в мъка преляло,

сърце, не мъчи тоз светъл свят,

сърце, тръгни към светлината могъща,

приеми я и с нея навеки тръгни,

към светли бъднини!

--------------------------------------------------

 

Успех, мило дете,

успех от Висшата Бяла Светлина,

успех и не тъжи

ти, мило бяло цвете,

от далечна планета - преродено,

в бяло земно цвете.

Трябва ти светлина, знай,

даряваме ти светлина и обич,

надежда и любов,

истина и нежност,

тя в лъч седемцветен се разстила,

над теб, мило цвете, в тоз тъмен и пуст свят,

и не унивай, и не попарвай нежни листи,

с горчиви, пълни с мъка сълзи,

усмихни се и поеми трудния,

но славен - истински път,

осеян с тръни - но и Вечен!

---------------------------------------------------

 

Ще имаш ти любов и земна ще бъде,

и духовна, в едно ще са истина обляна

с Божествена Бяла Любов.

Мило цвете, мило мое дете, запомни,

не допускай мъка да има в твоето сърце,

дете, дете, ти слънчеви зари прегърни,

и се усмихни и пребъди,

във вековете земни - небесни!

Ех, дете, дете...

Той тъжи и се чуди има ли в този свят

друг човек да тъжи, та тъгата да ги събере,

и тогава светлината да облее тез двама души.

Той и Тя.

 

                                                                                                     следва

© Сириус Надежда All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??