Nov 3, 2006, 7:13 PM

Ода за мухата

  Poetry
1.5K 0 16

Една муха лети и дразни,
а мене страшно ми се спи.

Какво ли и е във главата,
че тъй безгрижно си хвърчи.

 

Не знае тя, че ми е сънно

и хич не ми е до муха.

Отивам тихо да полегна

в леглото с моята жена.

             
Легнах... но ето изненада
Мухата кацна между нас.

Поиска тя от мен наслада,

с ръка я плеснах в този час.

 

Познайте вие що се случи.

Мухата гордо отлетя.

И не наслада, а шамарче
дари ми моята жена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...