ОДА ЗА ТАКСИМЕТРОВИЯ ШОФЬОР
ОДА ЗА ТАКСИМЕТРОВИЯ ШОФЬОР
Реших и аз шофьор да стана
с такси-табела на тавана -
да возя хора с цел, стремежи,
да вниквам в техните копнежи.
Със документите в ръката
почуках плахо на вратата.
“Добре дошли във “Ласиа” такси”-
безукорното варненско такси.
Под наем взех аз новичко “Авео”
и вдигнах оборотите му смело.
Във динамичния си роден град
видяхме с него доста шарен свят.
Започнах работа със бясна скорост
и скоро нямаше за мене новост.
Изучих улиците с дупките по тях
и само ДАИ всяваше отчасти страх.
Колегите от “Калос”, “Астра”, “Деу”
ме проследяваха със поглед удивено.
Жените пък изпадаха в захлас:
“Ще се науча ли да карам като Вас?”
И сменяха се хора най-различни,
с тревоги и проблеми прозаични.
Съзираха във мен музеен експонат,
но... оценяваха безспорно моя занаят.
Едни се качваха със подозрение,
но коригираха с почуда свойто мнение,
а други - с цел да породят контакт -
разтваряха със жест портфейл богат.
Изслушвах изповеди с интерес,
окуражавах и изпаднали във стрес,
намирах пръстени и GSM-и -
благодаряха ми клиенти просълзени.
А пък през лятото горещо
тълкувах и тарифата по-вещо.
В Балчик, Несебър или Слънчев бряг
разхождах англичаните с мерак.
Така се срещах с много нрави -
традиционни, горди, даже величави.
Омайваха ме със изящни маниери,
забравили във миг семейни бариери.
Но ето, че се вдигнаха цените,
за нищо не достигаха парите.
Клиентите отбягваха таксито,
подсвирквайки, вървяха упорито.
Тарифата за повечето бе висока
и аз завих във точната посока.
Реших да сложа край на това деяние,
без да натрупам цяло състояние.
© Магдалена Рашева All rights reserved.
