Oct 23, 2008, 11:47 AM

Огледах се

  Poetry » Love
580 0 4
 

Огледах се и осъзнах, че нямам нищо,

огледах се, усмихнах се на болката и пак заспах...

А когато се събудих - взирах се във всичко,

дето беше станало на пух и прах...

 

Огледах се, потърсих те, но не те намерих...

Ти тръгна си в последния момент...

От теб останаха ми само спомени неверни,

които даже спряха да напомнят и за теб...

 

Огледах се, а болката ме гледаше с омраза,

тя казваше, че заслужавам този студ...

Тя искаше да страдам и добре ми го показа,

аз спрях да вярвам, че ще се спася...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • загубиш ли вяра всичко си загубила.Продължи напред с усмивка!
  • Не спирай да вярваш! Не спирай да пишеш !
  • Не, не заслужаваш студ! Събуди се пак!
  • не спирай да вярваш! прекрасно стихотворение си създала! поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...