Огледах се и осъзнах, че нямам нищо,
огледах се, усмихнах се на болката и пак заспах...
А когато се събудих - взирах се във всичко,
дето беше станало на пух и прах...
Огледах се, потърсих те, но не те намерих...
Ти тръгна си в последния момент...
От теб останаха ми само спомени неверни,
които даже спряха да напомнят и за теб...
Огледах се, а болката ме гледаше с омраза,
тя казваше, че заслужавам този студ...
Тя искаше да страдам и добре ми го показа,
аз спрях да вярвам, че ще се спася...