Огледай се и ще видиш
Истината е недоказуема.
Но е очевидна.
Истина е, че още мога да те усетя.
Но това може да ме убие.
Истина е, че те сънувам.
Но после нарочно забравям съня.
Мисля си, че го забравям, докато ме преследва.
Истина е, че когато докосна нещо твое,
настръхвам.
Но книгата, която ми даде, още стои
недочетена.
Истина е, че облаците ни свързват.
Но има ли нещо зад тях...
Истина е, че сме свързани.
Но и нас ни изплаши тази огромна вълна.
Истина е, че бягам от това, което чувствам.
Но не спирам да го чувствам.
Истина е, че се съмнявам.
Но кой, освен вълната, осъмва без съмнения?
Истина е, че един ден така или иначе ще съжалявам.
Но и благодарността ми ще е също толкова голяма.
Истина е, че е страшно.
Но понякога съм безстрашна.
Истина е, че има мечти.
Но знам, че никога няма да ме изречеш на глас,
докато не спра да мисля за това.
Аз те виждам със затворени очи.
Аз те виждам с отворени очи.
Аз знам, че вратите са отворени.
Но чакам реката да смени цветовете си,
часовете да се слеят с миговете,
луната - с отражението си,
за да бъдем отново невинни.
Ще чакам колкото трябва.
Но няма да кажа на глас,
че цял живот ще разнищвам
няколко мига.
Истината е навсякъде около нас.
Но няма нужда да бъде казвана.
Огледай се и ще видиш, че тя е без край.
Аз се оглеждам всеки миг.
И всеки миг ти отвръщам със същото.
Но ти нищо не казвай.
© Лилия Минева All rights reserved.
