Liliesofthevalley
40 results
В една от онези вечери на Камен бряг тя го чакаше в пещерата. Бяха се настанили в нея от няколко дни и вече чувстваха с всичките си сетива, че са точно там, където искат да бъдат. Сливаха се със звездите, с тишината на голото поле, с вечния тътен на трийсет метра под краката им и с малките необитаем ...
80
Никога нямам подарък
за твоя рожден ден..
А ти ми подари,
каквото винаги съм искала -
очи, които да сънувам. ...
за твоя рожден ден..
А ти ми подари,
каквото винаги съм искала -
очи, които да сънувам. ...
109
1
Аз съм лотос. Пуснах корени тук, когато езерото беше голямо колкото орлово гнездо. Преди да попадна във водните му обятия, усещах, че се намирам в топла длан, която ме пазеше, докато не се случи така, че ме изпусна и повече не помръдна. Аз се претъркулих няколко пъти и се докоснах до ледените води. ...
183
5
Погълнат от шума на булевардите
догаря тихо розовия здрач
и като уморен косач обляга рамена
в стъклата на мансардите.
Улисана в самотни обиколки ...
догаря тихо розовия здрач
и като уморен косач обляга рамена
в стъклата на мансардите.
Улисана в самотни обиколки ...
226
Тази сутрин пробуди ме нещо
с подарък от други земи.
С тези думи денят неизгрял ме посрещна:
Близо до мен бъди, моя обич,
близка с мен остани! ...
с подарък от други земи.
С тези думи денят неизгрял ме посрещна:
Близо до мен бъди, моя обич,
близка с мен остани! ...
226
Чаках те толкова дълго,
че Луната стана кървава,
после посиня, после се подпали
и стана Жар птица.
Чаках те толкова силно, ...
че Луната стана кървава,
после посиня, после се подпали
и стана Жар птица.
Чаках те толкова силно, ...
327
1
6
Бурите се повтарят.
Болка, до кости позната.
Но аз вече не забелязвам
себе си,
нито теб. ...
Болка, до кости позната.
Но аз вече не забелязвам
себе си,
нито теб. ...
246
Душата ми се скита в одърпани,
вековни тръни.
Не стига светлина до този бряг.
Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното. ...
вековни тръни.
Не стига светлина до този бряг.
Все по-навъсено ме гледат вълни,
изплували от дъното. ...
376
1
Аз и моята любима
ближем рани.
Аз, защото тя ме преобърна.
Тя, защото я одрасках.
Сега умерено и в такт ...
ближем рани.
Аз, защото тя ме преобърна.
Тя, защото я одрасках.
Сега умерено и в такт ...
312
1
Аз никого завързан не задържам.
Не сплитам мрежи, клетки не строя.
Аз пускам най-любимите си птици
и с тях в сърцето си и аз летя.
Не сплитам мрежи, клетки не строя.
Аз пускам най-любимите си птици
и с тях в сърцето си и аз летя.
251
Моята любов ще те засипе.
Говорѝ, говорѝ...
И аз говоря.
Това, което не казваме
е сойка, която лети. ...
Говорѝ, говорѝ...
И аз говоря.
Това, което не казваме
е сойка, която лети. ...
372
1
свобода на глътки
малки бягства
по средата на море от звуци
с поглед който иска да живее
с жадна, поизсъхнала ръка ...
малки бягства
по средата на море от звуци
с поглед който иска да живее
с жадна, поизсъхнала ръка ...
368
Искам да ме поканиш на три песни.
На първата да се влюбим
от пръв поглед.
На втората да танцуваме и да се осмелиш
да ме целунеш. ...
На първата да се влюбим
от пръв поглед.
На втората да танцуваме и да се осмелиш
да ме целунеш. ...
412
2
2
Стъкълца и песъчинки,
сън, неразказан никому.
Най-трудно отшумяват
спомени,
без да ги е имало. ...
сън, неразказан никому.
Най-трудно отшумяват
спомени,
без да ги е имало. ...
389
1
2
Лека нощ!
А като се събудим, да бъде тихо.
Да хрупат стъпките,
да дишаме новия
леден въздух, ...
А като се събудим, да бъде тихо.
Да хрупат стъпките,
да дишаме новия
леден въздух, ...
289
2
4
На тръгване от село
портата заключваш
и знаеш, че лалетата тъгуват.
Един петел в далечното се чува
и с никого не се сбогуваш.
портата заключваш
и знаеш, че лалетата тъгуват.
Един петел в далечното се чува
и с никого не се сбогуваш.
454
3
7
Молитва, храм...
Храм в тяло.
Капчици, които парят.
Устните, които шепнат.
Глас, който ме пробужда, ...
Храм в тяло.
Капчици, които парят.
Устните, които шепнат.
Глас, който ме пробужда, ...
580
2
3
Небето става ниско.
Завива ме с мъгливите си длани.
Покрива с дим напукана уста.
Небето ме притиска.
в прегръдката си хладна, ...
Завива ме с мъгливите си длани.
Покрива с дим напукана уста.
Небето ме притиска.
в прегръдката си хладна, ...
569
3
3
Истината е недоказуема.
Но е очевидна.
Истина е, че още мога да те усетя.
Но това може да ме убие.
Истина е, че те сънувам. ...
Но е очевидна.
Истина е, че още мога да те усетя.
Но това може да ме убие.
Истина е, че те сънувам. ...
776
4
7
С осветената си брада,
старец хваща за миг гънка от светлината
в ръката си и тя потъва, слиза надолу,
при мечето с фенера.
Лисицата я прескача, ...
старец хваща за миг гънка от светлината
в ръката си и тя потъва, слиза надолу,
при мечето с фенера.
Лисицата я прескача, ...
392
1
4
Виждам
как се преплитат всички светове
и границите им.
Не смея да прекрача,
страх ме е от падане. ...
как се преплитат всички светове
и границите им.
Не смея да прекрача,
страх ме е от падане. ...
736
1
2
Бягам
бягам от теб.
Има още толкова
тирета между цифрите,
толкова много въпросителни ...
бягам от теб.
Има още толкова
тирета между цифрите,
толкова много въпросителни ...
330
2
2
Радиото, детството и прохладните керпичени стаи на село са свързани, а музиката е най-благонадеждната машина на времето.
Спомените са със смесен аромат на подправки и цветя, сено и влага от стара къща, в която живее много добра и много възрастна жена. Тя прави вкусна лятна супа от джанки с копър. Об ...
Спомените са със смесен аромат на подправки и цветя, сено и влага от стара къща, в която живее много добра и много възрастна жена. Тя прави вкусна лятна супа от джанки с копър. Об ...
309
1
2
Изплуват светли ивици
от вплетените пръсти на вода и вятър
и дългите им кодове препращат ме към теб.
Изгубвам тежест.
Капчуците са издълбали бръчица ...
от вплетените пръсти на вода и вятър
и дългите им кодове препращат ме към теб.
Изгубвам тежест.
Капчуците са издълбали бръчица ...
345
1
Смокините се напукват
надолу по пътя на юг.
Не спира никой. Не къса.
Врабците на дребно кълват.
Смокините падат след дъжд. ...
надолу по пътя на юг.
Не спира никой. Не къса.
Врабците на дребно кълват.
Смокините падат след дъжд. ...
337
1
4
Днес водата те шепне.
Всяка капка - буква
от твоето име.
Мълча над водата
с молитва ...
Всяка капка - буква
от твоето име.
Мълча над водата
с молитва ...
394
1
2
Очите ни са нищо повече от светове.
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом. ...
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом. ...
334
Обичта ти ме пази
като топла вълна.
Вледенени талази,
ослепяла тълпа -
всичко стича се бързо ...
като топла вълна.
Вледенени талази,
ослепяла тълпа -
всичко стича се бързо ...
407
1
5
Писмата са малки книги
Размразени планински реки
Знамена на прикрити тревоги
Върхове в непрогледни мъгли
Очите са жадни птици ...
Размразени планински реки
Знамена на прикрити тревоги
Върхове в непрогледни мъгли
Очите са жадни птици ...
321
Със струните на първите лъчи,
прозрачен, лек, минава ден.
От снежните лехи -
новородена прелест с пръстчета зелени.
Не ме е страх без въздух, ...
прозрачен, лек, минава ден.
От снежните лехи -
новородена прелест с пръстчета зелени.
Не ме е страх без въздух, ...
379
1
3
Срещнах те.
Достатъчно е силно.
Всичко можеше от тук нататък.
Вълните можеха да бъдат кратки,
ако не знаехме да ги владеем. ...
Достатъчно е силно.
Всичко можеше от тук нататък.
Вълните можеха да бъдат кратки,
ако не знаехме да ги владеем. ...
439
1
2
Поглеждам се и виждам теб.
Дърво в езерото взряно.
По цели дни то съзерцава
как тихите му риби
пишат думи в пясъчното дъно ...
Дърво в езерото взряно.
По цели дни то съзерцава
как тихите му риби
пишат думи в пясъчното дъно ...
289
Бурята преначертава всички карти.
Размива избледнели граници.
Променя местата на съкровищата.
Настървява уморени пирати.
В платната се обляга вятър, ...
Размива избледнели граници.
Променя местата на съкровищата.
Настървява уморени пирати.
В платната се обляга вятър, ...
238
Малки, много малки и неочаквани са камъчетата, които могат да отприщят спомен.
Един от най-свидните и далечни образи, които ненадейно изплуват е мигът, когато се затичвам по дългия селски път, за да посрещна майка си, която идва от града. Тя е облечена в светло оранжаво костюмче. Усмихната е, защото ...
Един от най-свидните и далечни образи, които ненадейно изплуват е мигът, когато се затичвам по дългия селски път, за да посрещна майка си, която идва от града. Тя е облечена в светло оранжаво костюмче. Усмихната е, защото ...
266
Имам проблеми с времето.
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде - ...
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде - ...
289
Лека нощ, любими,
ти който ме събуди
под трупове от светлосиви дни.
Разделят ни реалност, земни дългове, години.
Сърцата се делят на мигове. ...
ти който ме събуди
под трупове от светлосиви дни.
Разделят ни реалност, земни дългове, години.
Сърцата се делят на мигове. ...
281
Не може да се разгадае
безмълвното предпочитание
на понякога пред винаги,
отсъствие пред тръпнещ скут,
и черната летяща точка в затворено око ...
безмълвното предпочитание
на понякога пред винаги,
отсъствие пред тръпнещ скут,
и черната летяща точка в затворено око ...
299
Има много светове, коси, ветрове...
много пясък и много ръце.
Светът ти, косите ти,
вятърът, който носиш
повдига небето. ...
много пясък и много ръце.
Светът ти, косите ти,
вятърът, който носиш
повдига небето. ...
410
Излизам от входа, бързайки за работа и стигам до следващия блок, където по това време често засичам дядо Илия.
Когато имам повече минутки, с него разменяме по някоя друга дума, защото и за двама ни е приятно да обсъдим състоянието на климата и пейките на отсрещната градинка, където израснаха и нашит ...
Когато имам повече минутки, с него разменяме по някоя друга дума, защото и за двама ни е приятно да обсъдим състоянието на климата и пейките на отсрещната градинка, където израснаха и нашит ...
1565
1
5
В гора, с дъх на вековни дъбове
и млади брези живеем
Твоето лице
Очите ти
Птицата на рамото ти ...
и млади брези живеем
Твоето лице
Очите ти
Птицата на рамото ти ...
574
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
