Огледало
Когато се огледам във очите ти,
аз виждам себе си прекрасна.
Обречена се чувствам във ръцете ти,
но никога не бих била нещастна!
Устата ти със вкус на теменуги
докосва устните ми и без дъх оставам!
И питам се дали така било е с други
или наистина разголена пред теб заставам?
Какво ми даваш и какво ти давам?
Въпроси, отговори на които не намирам.
Но тялото си аз на тебе посвещавам
и питам се защо, и не разбирам!?
Ах, иска ми се много да са мои:
устата ти със вкус на теменуги,
ръцете ти, като вековни,нежни клони,
обгърнали със страст нозете ми!
Не зная и какво ще стане
от всичкото, което ми предлагаш,
но знам, че в тялото ми нещо ще остане,
след теб, след спомените - ти оставаш!
© Живка Георгиева All rights reserved.
