Jun 3, 2008, 10:24 AM

Огледало

  Poetry » Love
946 0 0

Исках

да

се

огледам

някак си

нахално

във

твоите

очи,

защото

тъй

красиво

млад

си

ти

и

тъй

страшно

симпатичен,

не,

не си ми

никак

базразличен...

И

 мисля си,

че

даже

някак си

успях...

Образа

свой

в

огледалото

най-истинско -

мъжките

очи -

себе си

във

твоите

очи

видях...

И

в миг

на просветление

отпих

след

сладко

опиянение

без

да

искам

покрусена

горчива

глътка

от

истината

най-реална...

(... защо

ли

се

почувствувах

някак си

смутена

и

банална...)

И...

се

извиних

навреме...

(... а

как

не исках

да се

извинявам...)

В

душата ми

се

породи

някакво

съмнение

за

красотата

ми...

Уви,

за

съжаление,

дори

и

тишината

в

бяло

се

изсмя

(от

светлините

прожекторни

на

бара

тъй

ясно

бях

огряна...)

В

очите ти

разбрах,

младостта ми

беше

си

отишла

вече

невъзвратимо

и за

съжаление

досадно

непоправимо...

Lina Vira  Assa  Amy

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...