Jun 3, 2008, 10:24 AM

Огледало

  Poetry » Love
947 0 0

Исках

да

се

огледам

някак си

нахално

във

твоите

очи,

защото

тъй

красиво

млад

си

ти

и

тъй

страшно

симпатичен,

не,

не си ми

никак

базразличен...

И

 мисля си,

че

даже

някак си

успях...

Образа

свой

в

огледалото

най-истинско -

мъжките

очи -

себе си

във

твоите

очи

видях...

И

в миг

на просветление

отпих

след

сладко

опиянение

без

да

искам

покрусена

горчива

глътка

от

истината

най-реална...

(... защо

ли

се

почувствувах

някак си

смутена

и

банална...)

И...

се

извиних

навреме...

(... а

как

не исках

да се

извинявам...)

В

душата ми

се

породи

някакво

съмнение

за

красотата

ми...

Уви,

за

съжаление,

дори

и

тишината

в

бяло

се

изсмя

(от

светлините

прожекторни

на

бара

тъй

ясно

бях

огряна...)

В

очите ти

разбрах,

младостта ми

беше

си

отишла

вече

невъзвратимо

и за

съжаление

досадно

непоправимо...

Lina Vira  Assa  Amy

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...