В пропуканите пътища съдбата
изсипва истината подсладена.
Небето не говори със земята-
раздяла временна е, нажежена.
Отново любовта е обвинена
и съдници я сочат с гневен пръст.
Надеждата сънува наранена
. от бъдното изгряващ, огнен кръст.
Изплезва се с ирония змията
на всяка обич чисто споделена.
Проклятие с кикотене се мята
по улица от грехове влудена ...