Живее огън в мен,
разпален от очите ти,
разпръскваш във кръвта слънца.
Как бих могла да променя мечтите си,
щом ти във мен пося от любовта.
Живее огън в мен
и всичко с теб е истинско,
даряваме си мигове живот,
желана близост, страст нестихваща,
жадуван дъжд, най-вкусен плод.
Живее огън в мен
и нежно преоткривам те,
и дишам, и летя с криле,
и даваш ми прераждащата сила,
с която вливаш в мен небе.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
