Endlesss
95 112
Jan 31, 2013, 6:12 PM

Огнището 

  Poetry » Other
572 0 2
 
 
Излей седем кофи
мълчана вода
над горящото огнище.
После го покрий с чувал
да не съска, да не мирише.
Вярно е, то някога горя
със странен пламък.
Не очакваше от нищото, 
ей така, на инат да се хване.
Сега ти стана топло... и дори
по някоя искра те парва.
След нея дълго те боли
в душата, с дъх на изгоряло.
Изливай, тръгвай.
Слънцето изгря.
Огнищата са нужни
само нощем.
Когато мракът е щастлив,
когато е замръзнала душата...
И приплаква.

~Endless~

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесах!
  • Греша, да, ако е писано за мен...и за теб , разбирайки от коментара ти .. На мен ми е нужен огън...винаги. Иначе се обезличавам..но това е друга тема. Има обаче едни такива хора, които палят огън, само когато им е нужно... Когато приплаква душата.
    Благодаря, че си тук !
Random works
: ??:??