Огнището

Poetry » Other

976 0 2

Излей седем кофи
мълчана вода
над горящото огнище.
После го покрий с чувал
да не съска, да не мирише.
Вярно е, то някога горя
със странен пламък.
Не очакваше от нищото,
ей така, на инат да се хване.
Сега ти стана топло... и дори
по някоя искра те парва.
След нея дълго те боли
в душата, с дъх на изгоряло.
Изливай, тръгвай.
Слънцето изгря.
Огнищата са нужни
само нощем.
Когато мракът е щастлив,
когато е замръзнала душата...
И приплаква.

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beti

Харесах!

2013-02-01T15:33:04+02:00
Endlesss

Греша, да, ако е писано за мен...и за теб , разбирайки от коментара ти .. На мен ми е нужен огън...винаги. Иначе се обезличавам..но това е друга тема. Има обаче едни такива хора, които палят огън, само когато им е нужно... Когато приплаква душата.
Благодаря, че си тук !

2013-01-31T19:37:24+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0