Огнището
Излей седем кофи
мълчана вода
над горящото огнище.
После го покрий с чувал
да не съска, да не мирише.
Вярно е, то някога горя
със странен пламък.
Не очакваше от нищото,
ей така, на инат да се хване.
Сега ти стана топло... и дори
по някоя искра те парва.
След нея дълго те боли
в душата, с дъх на изгоряло.
Изливай, тръгвай.
Слънцето изгря.
Огнищата са нужни
само нощем.
Когато мракът е щастлив,
когато е замръзнала душата...
И приплаква.
~Endless~
мълчана вода
над горящото огнище.
После го покрий с чувал
да не съска, да не мирише.
Вярно е, то някога горя
със странен пламък.
Не очакваше от нищото,
ей така, на инат да се хване.
Сега ти стана топло... и дори
по някоя искра те парва.
След нея дълго те боли
в душата, с дъх на изгоряло.
Изливай, тръгвай.
Слънцето изгря.
Огнищата са нужни
само нощем.
Когато мракът е щастлив,
когато е замръзнала душата...
И приплаква.
~Endless~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Греша, да, ако е писано за мен...и за теб , разбирайки от коментара ти ..