Огън се гаси с вода,

а се разпалва с вятъра...

Трудно се гаси жарта,

а изгасне ли веднъж – не се запалва!

Ти огън в мен запали,

когато бях слаба и сама.

А времето пък го разпали

и се мъча да го загася... с ВОДА!

Водата – страхът от любовта...

Водата – съвестта ми сляпа...

Водата – подтискаща една любов,

която всичко в мен изгаря!

Първата ми мисъл бе, че трябва

бързо и навреме да го загася...

безброй минути, изпълнени с вода...

Но идва вятър и отново го разпалва!

Ще гасне и ще се разпалва...

И след време, може би, ще изгори – съвсем...

Но въглени горещи ще останат и ще тлеят...

А ще е останало ли нещичко от мен?

Ще съм взела ли топлина от огъня?

Ще съм заситила ли жаждата с водата?

Ще ми е дал ли глътка въздух вятърът?

Или ще съм изгаснал въглен – слял се със земята...?