24.03.2011 г., 21:01 ч.

Огън 

  Поезия
544 0 0

Огън се гаси с вода,

а се разпалва с вятъра...

Трудно се гаси жарта,

а изгасне ли веднъж – не се запалва!

 

Ти огън в мен запали,

когато бях слаба и сама.

А времето пък го разпали

и се мъча да го загася... с ВОДА!

 

Водата – страхът от любовта...

Водата – съвестта ми сляпа...

Водата – подтискаща една любов,

която всичко в мен изгаря!

 

Първата ми мисъл бе, че трябва

бързо и навреме да го загася...

безброй минути, изпълнени с вода...

Но идва вятър и отново го разпалва!

 

Ще гасне и ще се разпалва...

И след време, може би, ще изгори – съвсем...

Но въглени горещи ще останат и ще тлеят...

А ще е останало ли нещичко от мен?

 

Ще съм взела ли топлина от огъня?

Ще съм заситила ли жаждата с водата?

Ще ми е дал ли глътка въздух вятърът?

Или ще съм изгаснал въглен – слял се със земята...?

© Ирина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??