Огън и крила

Всеки гори по един или друг начин. Едни ще изгарят заради греховете си, други ще се изгорят поради своята безметежност, а трети ще възпламеняват от страст, която е насочена към някого или към нещо. Всички горим, но малцина топлят останалите, докато огънят бушува в тях. Независимо от причината, заради която сме се възпламенили - ярост от критика, огън на глад, от желание за или от любов, ние трябва да запомним следното: пламъкът се предава там, където условията го позволяват, но за да има условия, се изисква търпение и воля. Неслучайно горенето е първият химически процес, овладян от хората. От огъня тръгва еволюцията на човечеството. Усвояването на душевния огън изиграва ключова роля в откриването на пътя, който е отреден на човек да извърви.

Огънят е провокиран от мисленето, а мисленето дава крила. Понякога "крилата" изникват много преди да е започнала борбата в житейския път на индивида. Те нямат точно определена големина, но придават особен усет у човека, една лекота и трепет за недостижимост под небето. Човек не може да ги види, за да потвърди, че разполага с тях. Те са невидими за човешкото око, но се усещат с душата. Има хора, които ще подкрепят тезата, че крилата не са инструмент, който може да окаже съдействие в борбата, че само глупаците вярват в подобни безумия, измислени и предавани от дълбока древност на децата. А дали тяхните убеждения за неприложимостта на "крилата" са следствие от неприятно и болезнено падане от високо? А може би някой ги е убедил, че не могат да летят и вероятно са направили своя избор и са спрели своя вълнуващ полет? Това не мога да кажа.

Айнщайн логически свързва две точки от пространството, гарантирайки, че логиката е важен компонент в ежедневието на човека, но също заявява, че въображението ще подпомогне човека да достигне до състояния на ума, извеждащи света до челните места по развитие и до много нови предели.

Лекота - това е усещането, когато човек има крила. Ще се съгласите, че понятието "окрилен" се споменава и в други етапи от нашето съществуване, освен в детството - крилата в любовта, а както всички знаем, тя наистина дава особен вид крила. Окрилените души, живеещи тук и сега в мига, не се затормозяват с неприятните възможности, които могат да изникнат. Също, всеки е виждал деца, тичащи в снега, играещи със своята любима играчка или потънали в ролята, в която са се въплатили. Отдадеността, с която го правят може да ги лиши от вода и храна за огромни интервали от време. А концентрацията - зрелище, което си заслужава да се наблюдава. Може би всеки има нужда от крила, но най-вече възрастните хора. Може би днес, ако разполагаш отново с тях, ще се раздаваш по-уверено под океана от синьото небе, а когато дойде времето и придобиеш смелост, може би с тях ще закриляш нечия рожба или твоето дете, ще раздаваш надежда на своето поколение, ще провокираш смирение и олицетворение на добро поведение. Ненапразно тяхният полет е най-красив - един нестихващ римски огън.